Страници

22.11.2011 г.

Тайната на успешната връзка

Още от най-ранна детска възраст чрез приказките ни учат да търсим своя принц или принцеса, с когото ще създадем връзка-дом, връзка-дворец; съюз, в който ще получим всичко. „Всичко” – изглежда така постижимо, докато планираш бъдещето си. „Всичко” – оказва се отчайващо невъзможно, докато живееш във връзката си. Изведнъж започва да ти се струва, че всички други са много по-щастливи от теб, имат много по-успешна връзка/брак от теб, открили са „принца”/„принцесата” за разлика от теб. И ти се приисква да разбереш тайната – тайната на успешната връзка.

Миналия месец в музея „Земята и хората” се проведе фестивалът за личностно развитие „Открий себе си”. В програмата бяха включени лекции с разнообразни теми. Избрах си такива, които ми звучаха интересно и отидох. Щях да присъствам на три последователни лекции – „Рейки”, „Меридианен подход” и „Сексуално творчество за двама”. Влязох в залата, редовете бяха рехаво запълнени. Мина първата, мина втората лекция и изведнъж преди третата, тълпища народ не оставиха празно пространство в залата. Нима сексът наистина продава всичко, включително лекции? Нима всички имаме нужда да слушаме за секса, или да ни учат на секс? Или може би просто жадуваме да сме част от връзка, в която заедно ще творим, включително и в секса?

Не знам кой е правилният отговор, но интересът по време на тази лекция беше голям. И не само, заради струящата от лекторката сексуалност, която вдъхновяваше жените да са малко по-съблазнителни, а мъжете – малко по-мъжкари, но и заради провокативния въпрос: Кое кара един мъж или една жена да изневерява? 

„Успешната връзка” вероятно има различни тълкувания и определения според отделния човек, неговия характер, потребности и светоглед. Но като че ли винаги и всеки смята, че успешната връзка е възможна с ИДЕАЛНАТА, ТОЧНАТА, ТВОЯТА половинка. „Половинка” – т.е. Аз и Ти правим едно цяло и просто няма нужда от трети. И все пак, хората изневеряват. Това означава ли, че не сме открили НАШАТА половинка? Защо изневеряваме? Заради липсата на Любов? Не точно. Ако просто спрем да обичаме другия, ние си тръгваме, не му изневеряваме. Но изневярата при всички случаи се случва заради липсата на нещо, и това нещо е уважение (за жените) и обожание (за мъжете).

За жената е важно да уважа мъжа до нея – да се усеща защитена от силен, способен, пробивен, стабилен мъж на място.

За мъжа е важно да обожава жената до него – да й се възхищава, радва, да е очарован от нея.

(Разбира се, правим уточнението, че това е нашата представа и усещане за партньора – Аз възприемам моя мъж като силен, стабилен МЪЖ; Ти възприемаш твоята жена като най-красивата, най-обаятелната ЖЕНА.)

И тук обаче се намесва рутината и в някой момент, в повечето връзки, Тя спира да го уважава, Той спира да я обожава. Настъпва криза в отношенията и ако Тя и Той не намерят решение, то Кризата ражда Изневяра.

Добре де, как да поддържам уважението/обожанието си към партньора? Как Аз и Той/Тя да се справяме така с проблемите, че да бъдем съюзници, а не врагове във връзката? Как да създадем успешен съюз?

Продължих търсенето на работещата рецепта, на добрия съвет за взаимоотношенията между двама, включвайки се в лекция-дискусия по темата. Наредихме се в кръг, този път не много хора, само жени и всяка сподели очаквания, опасения, вътрешно разбиране за връзката между мъжа и жената.

Минусът (за мен) на тази лекция-дискусия беше, че повечето участнички не бяха обвързани – някои бяха разведени, други все още търсеха човека за тях, но така или иначе, те бяха необвързани. И се получи сблъсък – между разбиранията на търсещия и разбиранията на вече намерилия партньор.

„Търсещите” са много по-крайни, много по-категорични, че ако нещо не им хареса в бъдещата им връзка, ще я напуснат. Те смятат и вярват, че съществува „идеален” партньор. И не им се вярва, че няма да го намерят.

„Намерилите” не вярват в „идеалния” партньор. Те смятат, че дори да сменят настоящия и със следващия ще има търкания и неща за изглаждане. В този ред на мисли, за тях съвсем не е достатъчно условие, когато нещо не им харесва във връзката, да я напуснат веднага. В много по-голяма степен „намерилият партньор” е склонен на компромис, приемане на другия и дори на лична промяна.

И все пак, има нещо общо между „търсещите” и „намерилите” (разликата е само в степента) – и едните, и другите имат очаквания към партньора; очаквания, че той ще удовлетворява определени техни потребности.

Под формата на пирамида във връзката съществуват следните потребности (от 1 – най-ниското стъпало; до 5 – връх на пирамидата):
1. Потребност от Принадлежност – или нашето чувство за сигурност в тази връзка, с този човек.
2. Потребност от Утвърждаване – чувството, че съм важен за моя партньор, което ми гарантира, че той ще иска да прави неща за мен. Чувството, че той ме приема и харесва.
3. Потребност от Храна – това е потребността ни, както от физическа храна, но така и от емоционална, а именно – да имаме общи интереси, с които захранваме връзката си.
4. Сензорна потребност – или потребността от докосване. Чрез докосването ние физически си показваме, че се приемаме, че държим един на друг; че се подкрепяме (да се облегнеш на рамото на партньора); че нас ни свързва интимност.
5. Сексуална потребност – но не просто потребност от секс, а от единение с другия на ниво физика, емоции, чувства, мисъл – сливането с партньора.

Чудесно! Значи всички имаме едни и същи 5 потребности – тогава къде е проблемът и защо се разминаваме?

Разминаваме се, защото удовлетворяването на моите потребности е по-важно за мен от удовлетворяването на твоите, така както твоите потребности са по-важни за теб от моите. Човек е егоистично същество и винаги предпочита да получава, отколкото да дава. Да прибавим към това и факта, че всяка връзка има своя пирамида на потребностите, в която се включва част от мен, част от теб, но и собствени потребности на връзката. И ето, че се оказва, че аз държа на моите потребности, опитвам се да отговоря на твоите потребности, но да удовлетворявам и потребностите на връзката просто ми идва в повече. Особено, когато връзката ме поставя пред решения, които ама никак не ме устройват и трябва да потисна Аз в името на Ние.

Сега задайте си въпроса – Колко често ми се налага да потискам Аз в името на Ние?
Нека да прибавим и въпроса – Според мен, кой прави повече компромиси в името на Ние – аз или партньорът ми?
Ако продължим с въпросите – Чувствам ли, че получавам достатъчно в тази връзка? Другият откликва ли и удовлетворява ли потребностите и нуждите ми в достатъчна степен? Какво е мястото ми във връзката и какво искам да бъде?

Човек може да задълбае в много въпроси, особено когато има чувството, че нещо му липсва. И това нещо е „идеалният” партньор - принцът/принцесата, с когото/която ще създадем връзка-дом, връзка-дворец; съюз, в който ще получим всичко. 

...
За съжаление винаги приказките ще определят очакванията ни, а заради очакванията си ще преживяваме разочарования. Докато накрая не си дадем сметка, че пътят ни в търсене на точната рецепта за успешната връзка, ни е отвел до истината, че няма по-успешна връзка от днешната моя връзка, в която Аз съм това, което се боря да бъда; Ти си това, което успяваш да извоюваш, въпреки трудностите; Ние заедно се борим да създадем нещо красиво. И може би не се справяме много добре, но се опитваме и няма да се откажем толкова лесно.

Няма коментари: