Страници

27.11.2011 г.

Първа стъпка: промяна в мисленето

В България има една приказка: "Едно лекуваш, друго рушиш" и няма как да е по друг начин, щом те лекуват не като индивидуалност, а като част от масата. Поради същата причина, лекувайки едно, си навлякох куп други неприятности, заради които се обърнах към хомеопатията. Но не това е важното, важна е предисторията.

Една от страничните реакции на моето лечение беше напълняването с достатъчно килограми, че да ми тежат и да ме карат да се чувствам недобре - не толкова визуално, колкото като усещане за постоянна умора и натовареност. Промених си начина на хранене. Понякога дори не ядях, но килограмите си стояха. И тогава, един ден, попаднах на предаване, в което гостуваше Алена. Важното в този живот е да се научим да се учим от другите. Не е нужно да ни се случват сто неща, за да си извлечем един извод, достатъчно е да слушаме и да чуваме, да възприемаме и така без лични преживявания да придобиваме нови знания.  Алена разказа как след смъртта на баща й, тя напълняла и по никакъв начин не можела да свали килограмите. Направила си хороскоп и звездната карта й казала, че трябва да промени това-и-това в мисленето си, възприятието си за нещата, и чак тогава ще отслабне. Чух я, замислих се за минута и вече знаех къде е моят проблем. Аз се привързвам към предметите - към нещата, които са ми подарени, към нещата, които съм си купила с много любов и желание, към нещата, които наричам "мои". Но всъщност, нищо не е "мое". Това, което имам, ми е дадено, за да водя един спокоен и нормален живот, то не е мое, то просто е за мен в този момент и нито миг повече. Ако не мога да се откажа от старото, как очаквам да дойде нещо ново? В онзи миг осъзнах, че трябва да разчистя около себе си, за да освободя жилището си, гардероба си, оттам мислите си, чувствата си и накрая да се освободя и от килограмите си. Имах дрехи, които много обичах и само поглеждах със жал, че не ми стават. Събрах ги и ги дадох на сестра си. Дрехите трябва да се носят, а не да се гледат. Дадох й ги без капка съжаление, ей така, на драго сърце. Запазих си само едни джинси, които са ми от много скъпа приятелка и реших, че по тях ще меря колко отслабвам, защото бях убедена, че това е правилният път и аз наистина ще отслабна. Следващата стъпка беше да изхвърля ненужни чорапи, бельо, разни листчета и спомени, неща, които мислех за скъпи, но всъщност...
Разчистих всичко около себе си. Идваше ред на прочистване на тялото ми и пристъпих към детоксикация на организма с цитрусови плодове. Изхвърлих токсините, прибавих грейпфрута към дневното си меню, малко по-късно клеевата тинктура, ръжения хляб, никакъв маргарин само краве масло, овесени ядки за закуска и ленено олио в млякото. А да, и куркума - по малко, но при всеки удачен случай.
Отслабнах, както си знаех, че ще стане, и то доста по-бързо. Ако трупаш около себе си, трупаш и в себе си. Трябва да дадеш, за да ти се даде. И най-важното - нищо не е мое, то просто е заедно с мен в свят, в който има място за всичко и всички и нищо не ни липсва, ако успеем да се освободим от материалното и да се свържем на духовно ниво.

Така че, първа стъпка: ПРОМЯНА В МИСЛЕНЕТО.



1 коментар:

diva каза...

Съгласна съм, много е вярно, че трябва да се започне с промяна на мислите за собственичеството. наистина трябва да се освободим от вещи, мисли, чувства, за да продължаваме напред преродени и пречистени.
Но понякога не е никак лесно, но защо пък трябва да търсим все лесното :)