Страници

16.12.2014 г.

почти Веган Шоколадова торта


Когато направих тази торта, бях толкова доволна от себе си и резултата, че си казах: „Не бъди стисната, сподели я с повече хора!” А едно гласче ми рече: „Ще решат, че се фукаш.” „Не,” – отговорих. – „само мъничко се хваля ;)”

25.11.2014 г.

Животът, който можех да имам

Снимка: Елена Шумилова

15.11.2014 г.

Имай вяра – Една истинска история

„Много харесвам този автор.” – ми написа моята приятелка и ми прикачи 4 линка към 4 негови книги. „Интересът ми провокират „Човекът, който измерваше времето” и „Имай вяра” – отговорих аз. – „Но да кажем, че за вярата бих прочела.”

И я прочетох.

8.11.2014 г.

Луна без курс и Астропрогнози от Мишел

Снимка: vedicmoonastrology.com

Този път ще ви пренасоча към друг сайт, защото ми допадна и започнах да го следя ежедневно. Тя е Михайлина (Мишел) Никлева - дипломиран астролог към Московската астрологична академия, и на достъпен език всеки ден ни предава вести от Луната.

15.10.2014 г.

Диагностика по кожата на лицето

Снимка: ezzi-lift-kit.com

„Каквото е вътре – такова е и вън.” – един елементарен природен принцип, който определя усмивката на лицето ни в следствие на любовта в сърцето ни, или кожните раздразнения в следствие вътрешните възпаления. Понякога не е нужно диагностиката да е сложна, достатъчно е да се вслушаме в гласа на собственото си тяло и да се погледнем в огледалото.

29.09.2014 г.

Пред-обзорно, бездиханно, с вяра

Осмо-мартенска тарталета – и никакъв спомен по каква рецепта.

Знам, че е рано за обзор на годината. За големите чудеса са нужни съвсем мънички мигове, а до края на 2014 г. остават цели 3 месеца, така че, моето чудо може би чака на финала. Но в задушаващото бездихание на тази година, поизгубих усещане и спомен за малките радости, които ме срещнаха по Пътя, а аз така много имам нужда да си припомня.

2.07.2014 г.

Фото пачуърк


Или нещо такова. Уловени мигове от фото изложба, случила се през Март, но съхранена във времето благодарение на фотоапарата. Приятелят ми участваше с кадър, а аз просто попивах настроения.

31.05.2014 г.

Повей от миналото: Сопот, Казанлък и Шипка

Къща-музей на Иван Вазов, Сопот

Навън е сиво, облачно и късно-есенно студено. Вятърът огъва клоните на дърветата и ми довява спомени – за преживявания третомартенски, т.е. празнични, и разбира се, пропити с дъжд.

23.05.2014 г.

18.05.2014 г.

Hi Hat къпкейкс с меренге


Те са сладко изкушение, предизвикващи „ефектът уау” и възклицания: „Просто не мога да се сдържа!”. Печелят почитатели от първа хапка и никога не се минава само с едно кексче. Те са Hi Hat cupcakes с ухание на портокал и меренге, в което ти иде да се потопиш.

26.04.2014 г.

14.04.2014 г.

Спомен за Цари Мали Град


Времето лети и отминава, за щастие споменът остава. Когато посетихме крепостта Цари Мали Град над с. Белчин, беше Януари - вече е Април. Тогава беше сива безснежна зима – сега е разцъфваща уханна пролет. И може би точно този е приятният момент да посетите историческия комплекс – за пръв или за пореден път; любовно или семейно; една разходка сред природата с пикник за отдих. И отрязък история, поднесена интерактивно.

9.04.2014 г.

Подстригване и красота - кажи, Луна, кога?

Снимка: lamalla.blocs.xtvl.tv

Все по-често се съобразявам с Луната и нейните фази. Така изкусно си играе с мен, че предпочитам да следвам нейната пътека, отколкото да се опитвам да я пресичам нáпреко. Влияе върху съня ми, върху килограмите, върху резултата от коламаската, върху състоянието на косата и кожата ми. Затова, съвсем естествено, когато реших, че искам да се подстрига, започнах да се чудя кой ден да си избера.

1.04.2014 г.

Измерения на Късмета

Снимка: timelesscharmgifts.com

Сънувах сън. Даниел се обърна към мен и ме попита: „Какво е късмет?” А аз, без да се замислям, отговорих: „Късмет е нещо или развитие на нещо, което се получава по-добре, отколкото сме очаквали.” И тогава той ми даде 7 лева...

11.03.2014 г.

4.03.2014 г.

Ти – свой. Ти – чужд.

Снимка: gregsimas.org

След третомартенски, почти с болка и с една преглътната сълза; без празничен трепет и усещане за общност – „Ти – свой. Ти - чужд” кънти в главата ми, като детска броеница преди криеница...

27.02.2014 г.

2 за 5: Крабат


... И докато „Пощальонът на Неруда” избрах някак си по-смело и по-уверено, то за втората книга имах чудене. Преди да тръгна от вкъщи към Панаира на книгата, се бях помолила: „Господи, моля Ти се, книгите, които са за мен, да ми просветнат и да знам, че това са те.” (защото тръгвах не с идеята да търся конкретни заглавия, а с идеята заглавията да ме намерят). И понеже „Крабат” не ми „просветна”, то трябваше да се заслушам... и тогава чух...

19.02.2014 г.

Успех : Провал = 1 : Всичко

Снимка: freehdwall.com

Сънувах сън. След безброй приключения най-после влязох във входа на мизерното общежитие. Във фоайето стоеше Амели – средно висока, слаба французойка, която с напиращи сълзи проследи Жули да излиза навън. Разбрах – Амели страдаше, че Жули беше спала с Венсан, вместо с нея.

17.02.2014 г.

2 за 5: Пощальонът на Неруда


Много обичам книгите! Толкова много, че ги чета едва отваряйки страниците, за да не се прегъне корицата. Пазя ги като съкровища, възприемам ги като личности. Обичам мириса на хартията и увеличаващите се / намаляващи страници от едната ръка в другата, докато държиш разгърната книга. Харесва ми уюта, който носят, наредени по етажерките в един дом и начина, по който сгряват сърцето ми, когато затворя последната корица и прегърна книгата, все още потънала в току-що прочетената нейна история. Обичам книгите и нямам търпение до следващите Алея или Панаир на книгата...

7.02.2014 г.

25.01.2014 г.

Завръщане в миналото

В един български дом.

Откриването беше през Ноември 2013 г. Входът беше свободен, беше пълно с деца и наистина много интересно. И от тогава все се каня да покажа (защото как бих могла да го разкажа) шепа кадри от нашето минало, направени в центъра на София.

7.01.2014 г.

4.01.2014 г.

Донеси ми Небе!

Снимка: newtopwallpapers.com

Беше Декември – естествено. И аз изпаднах в депресия – естествено. Непреднамерената равносметка за отминаващата година отново ме постави пред въпросите, за които нямам отговор. Като: „Ще се промени ли нещо някога към по-добро?”. И въпреки че в главата ми прозвуча: „Ти се променяш!”, някак си ентусиазмът и вярата поотстъпиха място на сломеността и аз изгубих вдъхновение.