Страници

27.02.2014 г.

2 за 5: Крабат


... И докато „Пощальонът на Неруда” избрах някак си по-смело и по-уверено, то за втората книга имах чудене. Преди да тръгна от вкъщи към Панаира на книгата, се бях помолила: „Господи, моля Ти се, книгите, които са за мен, да ми просветнат и да знам, че това са те.” (защото тръгвах не с идеята да търся конкретни заглавия, а с идеята заглавията да ме намерят). И понеже „Крабат” не ми „просветна”, то трябваше да се заслушам... и тогава чух...

19.02.2014 г.

Успех : Провал = 1 : Всичко

Снимка: freehdwall.com

Сънувах сън. След безброй приключения най-после влязох във входа на мизерното общежитие. Във фоайето стоеше Амели – средно висока, слаба французойка, която с напиращи сълзи проследи Жули да излиза навън. Разбрах – Амели страдаше, че Жули беше спала с Венсан, вместо с нея.

17.02.2014 г.

2 за 5: Пощальонът на Неруда


Много обичам книгите! Толкова много, че ги чета едва отваряйки страниците, за да не се прегъне корицата. Пазя ги като съкровища, възприемам ги като личности. Обичам мириса на хартията и увеличаващите се / намаляващи страници от едната ръка в другата, докато държиш разгърната книга. Харесва ми уюта, който носят, наредени по етажерките в един дом и начина, по който сгряват сърцето ми, когато затворя последната корица и прегърна книгата, все още потънала в току-що прочетената нейна история. Обичам книгите и нямам търпение до следващите Алея или Панаир на книгата...

7.02.2014 г.