Страници

7.03.2015 г.

Спечелена от Гал Сасон / за Значението на имената

Ghal Sasson

Когато става дума за писане, без замисляне казвам, че обичам да пиша. Но когато се стигне до писане, със замисляне пристъпвам към запълване на белия лист със смисъл. По някаква причина се възпирам и се опитвам да разбера защо. И макар вероятно да съществува дълбинно психоаналитично обяснение, един от отговорите е, че писането на ръката изостава от писането на ума ми. Хрумва ми началото и тръгвам към компютъра, сядам и съм вече по средата на историята, отварям Word и вече знам финала. Е, как да се върна пак в началото, за да го запиша?! Точно затова, немалък брой текстове, хубави текстове, остават ненаписани, забравени дори за самата мен, но има други, които успяват да се родят и да бъдат споделени. Щастлива съм, че най-после се реших да попиша за Гал Сасон...

Беше Декември 2014 г. Съвсем не така снежно като днешния ден. Имах толкова ужасно схващане в областта на врата и раменете, че ми беше трудно да държа главата си изправена. Само че,

„Алхимия на взаимоотношенията” - как името като духовно ДНК крие много тайни относно вашата идентичност и вашето бъдеще. Лектор Гал Сасон.

притегателно ме поведе към Софийски международен панаир на книгата в НДК.

Седнах на последния ред, подпирах глава, разтривах рамене и се опитвах да намеря оптималния за състоянието си седеж на стола, а около мен жени на различни възрасти чуруликаха за Гал Сасон. Осъзнах, че той е известен - за всички, и никак - за мен. Не Гал Сасон ме беше довел до стола на последния ред, а темата на лекцията, и изобщо не разбирах за какво е това вълнение.

И ето го, на, Гал, мистър Сасон. Появи се толкова леко, сякаш излезе от публиката, един от всички нас, клиширано казано - „обикновен”. И все пак, дали е обикновен човек, който от първата минута вдъхва доверие, облива със спокойствие, кара те да искаш да осъществиш контакт? Задаваха му въпроси, казваха му имената си с вяра, че той ще разкодира дълбокия Божествен смисъл и най-светъл потенциал, заложен в тях – в имената и в животите на притежателите на тези имена. Имаше обмен. Имаше дух на достъпност и споделяне. Имаше смисъл в лекцията, провокация за размисъл в думите му...

Вратът и раменете ужасно ме боляха. Почти не можех да се движа, но придържайки глава с ръка, се повдигнах леко, за да видя Гал. Да, Гал. Така приятелски започнах да го чувствам, него - известният за всички и непознатият за мен. Когото записах на телефона, ей така, за да изпробвам приложението за диктофон, което тъкмо си бях изтеглила. Но мистър Гал Сасон ме спечели и затова реших да го споделя.



Няма коментари: